Über uns

Drujba-Rodina

Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна организация Дружба „Родина” е движение на българите мохамедани в Родопите за културно издигане и приобщаване към българската нация. Нейните учредители и многобройни членове целят да дадат отпор срещу засиления натиск от страна на протурски и фанатизирани ислямски кръгове за откъсване на българите мохамедани от българската нация. Организацията е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на 22-годишния Камен Боляров и на 20 младежи българи мохамедани и двама християни – Петър Маринов и учителят Г. Петров.

Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен. Целта є според приетия устав е: „Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край”.

Mila-Rodino

Членове на „Родина” (наричат ги родинци) са хора с различни професии и социално положение – селяни, занаятчии, учители, мюсюлмански духовници, търговци, земеделци, интелектуалци и писатели. Политическите пристрастия на родинци също са различни, но не влияят на дейността им в организацията; мохамеданската им вяра е неприкосновена. Основателите работят със съзнанието, че движението им е продължение на българския възрожденски процес. Организацията се разраства бързо. За 2–3 години клонове на Дружба „Родина” възникват в около 40 села в Смолянско, в Златоград, Мадан, Рудозем, Ардинско, Неврокопско и Пещерско.

 

Първите прояви на организацията са културни и благотворителни – вечеринки, театрални представления, ограмотителни курсове, курсове по готварство, взаимни гостувания на членовете на различните клонове на движението, екскурзии до Пловдив и София, подпомагане на заболели членове и на даровити деца. Песента „Мила Родино” – след 1964 г. химн на Народна република България – е била първо химн (възпев) на Дружба „Родина”, одобрен с протокол на организацията под № 13 от 10 януари 1938 г.

Sbornik-Rodina-1

Специална работа се извършва за убеждаването на населението да премахне външните белези на турската принадлежност в облеклото – фесовете за мъжете и фереджетата и мехтените при жените българки мохамеданки и да ги замени с шапки и забрадки. Несибе Шехова е първата българка мохамеданка, която публично сваля фереджето си. Голям брой младежи българи мохамедани са насърчени да продължат образованието си в български прогимназии, гимназии и висши училища. Въпреки съпротивата на някои местни имами, постепенно в мюсюлманските училища са въведени българският език и писменост. От 1939 г. по идея на родинци клетвата на войниците българи мохамедани се произнася на български език. Постижение на Дружба „Родина” е отделянето на Смолянското мюфтийство от Централното мюфтийство в автономно управление, защото българите мохамедани са се възпротивили на протурската политика, която прокарват от Централното мюфтийство.

Организацията издава сборник на движение Дружба „Родина” (кн. 1–4, 1939–1944) с уредник и редактор Петър Маринов и материали, изцяло посветени на „движение Родина”. След 1941 г. членове на „Родина” – Светослав Духовников и други ходжи и имами – стават инициатори за доброволно приемане от българите мохамедани на български имена. И мюсюлманските духовници отчитат, че в Корана няма забрана децата от различните нации да се кръщават с народностни имена – турските с турски, арабските с арабски, албанските с албански. А защо не българските деца с български имена? Доброволната смяна на името става символ на съзнателно приобщаване към българската нация. Все повече и повече българи мохамедани с гордост заявяват, че са българи.

Drujba-Rodina.

След 9 септември 1944 г. завоеванията на движението в културен и просветителски план са унищожени. Първоначално новата власт не се интересува от „Родина”, но постепенно негативното отношение се проявява: дейците на организацията са обявени за „фашисти”, защото били в услуга на „монархофашистката власт”; възстановено е носенето на фесовете, чалмите и фереджетата; архивът на Дружба „Родина” е иззет, а активните членове са подложени на тормоз и гонения, някои са изпратени в лагери. От 1945 г. започва и постепенният процес на връщане на турскоарабските имена на българите мохамедани.

Движението Дружба „Родина” в Родопите от 1937 до 1947 г. е патриотично възрожденско движение, което е самородно – възниква по инициатива на самите българи мохамедани от този край и цели приобщаването им към българската народностна общност, икономическото и културното им издигане. Грубата намеса на българската държава в неговата дейност след 9 септември 1944 г. унищожава просветните и културните постижения на движението.

DRujba-Rodina-savremie

След 1989 г. националистическите протурски кръгове в България отново се заемат да турчеят българите мохамедани. В някои джамии се води антибългарска и протурска пропаганда. Религиозни фанатици и протурски действащи политици, с мълчаливото съгласие на някои български партии, оказват административен, икономически и психологически натиск над българите мохамедани, които изразяват родолюбиви настроения.

Като отпор на тази политика на 1 ноември 2009 г. патриотично настроените българи мохамедани от Родопите и Пиринско, подкрепяни от свои братя християни, възстановиха на старите принципи Дружба „Родина” под същото име и със същите цели и задачи.